Украйна - медийният бетон се пропуква
Автори: Пиер Рамбер, Серж Алими, Le Monde diplomatique Следвайте " Гласове " в Телеграм
Според " Ню Йорк Таймс ", „ Google “ бил създал робот, кадърен да написа вестникарски публикации. Медийното отразяване на войната в Украйна обаче подухва мисълта, че в автоматизираното писане създателите на уводни публикации са толкоз напред, че преднината им мъчно може да се навакса. Във Франция да вземем за пример една екстремистка тройка, формирана от " Монд ", " Фигаро " и " Либерасион ", дава тона и от време на време насочва безусловно едни и същи лозунги: „ Да се отстъпи пред Путин, би означавало пагубно стратегическо проваляне за Запада (…) Съюзниците на Киев би трябвало да покачат ритъма и качеството на оръжейните доставки “ ( " Фигаро ", 10 август 2023). „ Да, има заплаха тази война да продължи. Единственият метод тя да бъде съкратена, е да се ускори военната помощ за Украйна “ ( " Монд ", 18 август 2023). Още повече, че „ това е война в сърцето на Европа против властническите и антидемократичните режими, които употребяват силата и тиранията “ (Серж Жюли в " Либерасион ", на 14 август 2023). „ Франс Ентер “, [телевизионните канали] LCI, BFM TV и множеството други медии извършват същата партитура.
Решени да се борят (но надалеч от бойните действия), осведомителните маршали активизират за своите разбори специалисти. Всички те – все едни и същи – патрулират от една телевизия в друга: Тома Гомар, Франсоа Ейсбург, Брюно Тертре, Мишел Дюкло и така нататък Често обаче Пиер Серван им краде шоуто. „ Политически редактор на TF1-LCI “, „ консултант по защитата на " Паризиен " “, той заслужава да му обтегнат походно легло в студиата на „ Франс Ентер “, толкоз постоянно го канят там. Неговият теоретичен метод от време на време припомня на Тентен в страната на Съветите (1). Обвинявайки неколкократно руснаците, че сами са си саботирали газопровода „ Северен поток 2 “, той всякога прецизира: „ Признавам, че нямам доказателства за това “ (LCI, 30 октомври 2022). Но няма заплаха да го вземат за „ теоретик на конспирацията “; етикетът е непокътнат за критиците на господстващия дискурс.
Плуралистичното хоро би било ненапълно без Изабел Ласер, журналистка във " Фигаро ", неоконсерваторка, също високо ценена от „ Франс Ентер “ и LCI. И на първо място без Рафаел Глюксман, евродепутат социалист, чиято последна книга " Големият конфликт " (между Русия и демократичните демокрации) бе приветствана от целия щемпел, в това число, несъмнено, от тройката " Фигаро " – " Монд " – " Либерасион ". „ Да не отстъпваме пред изкушението на капитулацията “, направлява той също и в Експрес (24 август 2023). Корицата на седмичника, осъществена „ в партньорство с LCI “, подрежда „ Да удържим! “. На 16 февруари различен специфичен брой на Експрес, излязъл със заглавието „ Украйна би трябвало да победи “, е квалифициран „ в партньорство с Франс Енфо “.
Как обаче „ да удържим “, че и „ да победим “, когато огромните американски вестници, и даже самият Володимир Зеленски, признават, че украинската контраофанзивата не напредва, а западните наказания не могат да разрушат съветската стопанска система и съветската войска. Читателите, готови от лятото на 2022 година за зашеметяващи военни триумфи на Киев, може да се объркат. И с цел да бъдат успокоени, има няколко решения.
Първият фокус: всяка в действителност неприятна вест се съпровожда от заричане за бъдещо възстановяване на обстановката. На 2 август " Уолстрийт джърнъл " сбито призна, че „ неспособността на Запада да пречупи съветската стопанска система се съчетава с крах на бойното поле, макар доставките на смъртоносни оръжия на Киев и икономическата поддръжка за Украйна “. Международният валутен фонд (МВФ) разгласи предвижданията си за напредък от 1,5% на Русия от през 2023 година, което е прекомерно надалеч от 50-процентния спад, обещан от Белия дом напролет на 2022 година Благодарение на една експертка обаче публикацията приключва с успокоителна нотка: „ Руската стопанска система не може да издържи в дълготраен проект. Това припомня руската епоха и ние знаем по какъв начин приключи тя “. Седемдесет и два часа преди този момент и " Ню Йорк Таймс " се базира на същата икономистка: „ Един ден всичко това би могло да рухне като къща от карти “ (31 юли 2023).
В очакване на тази нирвана е задоволително да се упорства за „ нови наказания “, както и за ускорени доставки на оръжия. А също по този начин скептиците да се причисляват към сътрудниците на врага. Преди година по „ Франс Ентер “ Пиер Аски към момента можеше да отхвърля: „ Приятелите на Москва се пробват да провеждат спор за ефикасността на глобите против Русия “ (6 септември 2022). От август насам обаче на огромните френски всекидневници им се постанова да признават стагнацията на контраофанзивата, мащабите на украинските загуби, намаляването на западната поддръжка, ограничението на военните изгледи, защото… американският щемпел към този момент ги разнищва ежедневно и в детайлности.
Става все по-деликатно медиите да пишат за въодушевена, съобразителна, увенчана с триумф опозиция. Няколко дни след съветската инвазия журналистката от „ Франс 2 “ Мариз Бюрго ни описа за „ татко на семейство, който ни предлага да чуем по какъв начин дъщерите му пеят украинския химн “ (27 февруари 2022). На 19 септември тя отдели близо пет минути за хилядите украинци, „ които желаят да избегнат фронта “, като се пробват да преминат нелегално границата и да отидат в Румъния, а също и за компликациите на Киев да активизира свежи попълнения – до момента това време беше непокътнато за съветските дезертьори. Дали поръчките на украинския президент за идни блестящи победи са задоволителни, с цел да се сверят часовниците?
Втори способ за превъзмогване на неуспехите е да се вдигне оптимално залогът, като се акцентира, че тази война е и наша. Припевът за украинците, които се бият за нашите полезности, въпреки всичко крие двоякост. Чии полезности? На либертарианския демократизъм, толкоз безценен на " Зелените " в Германия? Или на властническия консерватизъм на полските ръководители? Лор Мандевил, журналистка във " Фигаро ", взела участие в акцията на Ерик Земур през 2022 година, отговори по собствен метод. Малко след размириците в предградията през лятото тя оприличи разбунтувалите се френски младежи, показани като чужденци, на съветските нашественици: „ Тези две екзистенциални провокации тясно се преплитат. Защото в двата случая Европа е изправена против новите варвари, които ненавиждат нашата цивилизация и са подготвени да стъпчат всички правила, с цел да се наложат “ ( " Фигаро ", 7 юли 2023). Мандевил призна, че това необичайно сравнение на двама неприятели, които нямат доста общо между тях, ѝ е било подшушнато от украинския посланик Олександер Шчерба. Несъмнено, когато се среща с публицисти социалисти или еколози, той избира да акцентира „ европейската фантазия “ и хомофобията на съветските ръководители.
Трета ловкост: Когато тишината към някоя медийна неточност натежи прекомерно, френският щемпел поправя леко и в преизказано наклонение тези fake news, обявени преди този момент в изявително наклонение. На 6 септември редакциите приписаха на „ съветски удар “ взривяването на ракета на пазара на Константиновка в Украйна (петнайсет загинали) (2), тиражирайки небрежно даденото пояснение на президента Зеленски. Този път обаче " Ню Йорк Таймс " (18 септември) се зае да ревизира информацията. И следствието му ясно сподели, че „ пагубният удар идва от отклонила се ракета на украинската въздушна защита “. Така „ Франс Кюлтюр “, които дванайсет дни по-рано изобличаваха „ съветската офанзива “, признаха без възторг, че „ би могло в действителност да се касае за неточност на украинската войска “ (19 септември).
Докато плетат медийния декор на спора, всички тези фокуси демонстрират един все по-очевиден мъртъв ъгъл: анализът на самото журналистическо отразяване. В предишното на публицистичните шефове им бяха потребности няколко седмици, с цел да „ разшифроват “ личната си работа. Моделът беше тестван. С изключителна ретроспективна проницателност те осъждаха „ неточностите “ в новините при предходни спорове, с цел да заявят, че са доста удовлетворени от отразяването на настоящия. През 1999 година да вземем за пример, до момента в който НАТО бомбардираше Сърбия, с цел да подкрепи независимостта на Косово, печатът постоянно бълваше манипулативните информации на представителя на Атлантическия алианс. В същото време публицистичните щабове се самопоздравяваха: „ Днес можем да създадем крачка обратно. За разлика от представителя на НАТО ние претегляме. Поставяме под подозрение, защото нищо не може да се потвърди “ (LCI); „ Опарили се от войната в Залива, френските медии могат да бъдат посочени за образец – те наблюдават за дезинформация и от двата лагера “ ( " Журнал дю диманш " ); „ Френските публицисти доста внимават да не вършат „ агитация “ за единия или за другия лагер “ ( " Шарли Ебдо " ); „ Косово е добър образец за способността на публицистите да извличат поучения от опита “ ( " Телерама " ), и така нататък.. Шест месеца след края на спора " Монд " въпреки всичко призна, че „ с цел да защитят своята интервенция, западните ръководители са поднасяли приблизителни цифри за жертвите, лъжи и напряко чудовищни неистини “. Някои от тези „ чудовищни неистини “ бяха подети и от самия " Монд ". Сред тях и монументалната военна неистина за проекта „ Подкова “ – сръбски псевдопроект за етническо пречистване на Косово (3).
В украинския спор, който продължава повече от осемнайсет месеца, въпросът за медийното отразяване даже не се слага – с изключение на с цел да се разбият отворените порти на съветската агитация. През 1999 година кореспондентът на „ Франс Ентер “ при НАТО в Брюксел призна наивно: „ Мисля, че в никакъв случай не съм бил манипулиран, или пък съм бил, само че по този начин добре, че не съм се усетил “. Този път отявлените бранители на украинската идея като Леа Саламе в публичните медии и Дариюс Рошбен по LCI, имат като първа цел не да осведомят, а да активизират слушателите и читателите си в работа на Киев. От своя страна, президентът Зеленски не крие, че се стреми да убеди западните държавни управления да усилят помощта за неговата страна, като упражнява напън върху тях чрез медиите. ( " Икономист ", 16 септември). Поне тази война той към този момент е спечелил.
(1) Поредица антикомунистически комикси на белгийския художник Ерже, поръчани от вестник „ Вентием Сиекл “ за седмичната му детска прибавка през 1929 и 1930 година и оповестени по-късно в независима книга – бел. ред.
(2) Виж Mathias Reymond, „ Guerre en Ukraine: un missile et deux journalismes “ (Война в Украйна: една ракета и две журналистики), Acrimed, 20 септември 2023, www.acrimed.org
(3) Вж. Serge Halimi, Henri Maler, Mathias Reymond и Dominique Vidal, L’opinion, ça se travaille... Les médias, les „ guerres justes “ et les „ justes causes “ (Мнението, това се обработва... Медиите, „ справедливите войни “ и „ справедливите дела “, Agone, Marseille, 2014; както и „ Най-голямата неистина в края на ХХ век “, Монд дипломатик, април 2019.
Превод: Мария Петрикова
Инфо: bg.mondediplo.com
